И така, ще се опитам да опиша малко техники за рисуване на икони... Mалко обща информация за иконописта и различните стилове в Уикипедия – ето тук.
Първо, разбира се, е дъската, на която се рисува и грунда: предишният пост.
Както съм писала и преди - повърхността трябва да е идеално гладка, като огледало, всякакви оставени драскотини от едра шкурка не се виждат преди да започнеш да рисуваш, но след като лакираш, накрая всичко си личи отдалече.
Каква икона да рисуваме? Всеки си избира стил и вид, аз съм привърженик на българските икони. За нуждите на този пост приемаме, че иконата е избрана и дъската е готова. Аз не рисувам авторски икони – копирам стари. Така че тук ще говорим за копиране на оригинали. Може да се прекопира от книга или репродукция чрез оризова хартия и молив, може и просто да се мине на „ксерокс”. След като имаме копието на иконата подготвено в размера на дъската, слагаме индиго върху грунда, отгоре копието и леко прерисуваме с моливче главните очертания на иконата, така че крайния резултат да е лек отпечатък от индигото върху грунда.
Боите. Техниките, с които старите майстори са си правели бои, са сложни и аз разчитам на магазин „Миско” на Христо Ботев, където предлагат голямо разнообразие темперни бои в бурканчета, както и четки, варак и всякакви готови лакове.
Варак. Варак-ът е общо казано златно или сребърно фолио, което се лепи с C200. Предполага се, че иконата има злато като ”фон”. Златото се прави преди всичко друго. Там, където ще е златно, е хубаво да се оцвети с тъмно червена боя, върху нея се слага тънък слой c200 и след това се лепи варак-а. Там, където „не хване”, остават петна от червеното, което е приятен ефект.
Същинското рисуване – техниката е: първо най-тъмните цветове, после по-светлите, първо най-големите цветни петна (дрехи, земя, къщи), последни са лицата, ръцете и всякакви текстове.
Общо взето, за начало - гледане на много репродукции или оригинали и опити за наподобяване. В криптата на Александър Невски има постоянно изложени много от запазените икони от цяла България. Гледане и изучаване. Лека полека се натрупва опит как се държи боята върху грунда и с коя четка кое се рисува. Не е хубаво да се трупат много слоеве боя, по-добре е да по-разредена (не и прозрачна, разбира се, грундът не трябва да се вижда в крайния вариант), последни се слагат най-най-светлите елементи.
Лак – препоръчвам готови лакове, правенето на лак в домашни условия е сложно, малко по-трудно от грунда и е с неясен успех. Продават се всякакви - матови, гланцови... Важното е след като е нарувана иконата да се сложи поне един слой шел-лак, който поради естествения си леко оранжев цвят й придава много приятен „топъл” вид, и след това крайния лак, който може да е всякакъв, просто да е за темперни бои.
Дървото също трябва да се подготви за дълъг живот – отново с лакове за дърво, може и да са оцветени, по желание 
.
